Първата торта за първия рожден ден

Мама и бебе на една година! Най-прекрасната година, изпълнена с първи случки и първи емоции, първи неподозирани сили и първи истински сълзи от щастие. Ще ви спестя словоизлиянията си, защото всяка майка знае какво е в сърцето ми, а тези, които не са майки, ще го разберат едва някой ден в бъдещето. Татковците също могат да се преброят към разчувстваните от това събитие – още си спомням прикритите сълзи в очите на съпруга ми и след раждането, и една година по-късно.

За първия рожден ден трябваше да има и специална торта – първи опит на мама за двуетажна торта. Отбелязвам – успешен! Костваше ми няколко безсънни нощи и торбички под очите, скриващи и без това все още пухкавия ми корем. Но си заслужаваше. И ако трябва, пак ще го направя. А то ще трябва след една година най-късно. 🙂

Двата етажа на тортата бяха вити, но с различен вкус. Първият беше с ванилови блатове и карамелен крем, а втората с бадемови блатове и ананасов крем. Тук е мястото да изкажа и огромните си благодарности към Ани, която ми съдействаше при избора на блатове и кремове и ми даваше ценни съвети и напътствия с витата технология като цяло. Благодаря! Сигурно се досещате, че Ани е майстор на торти и то какъв! Може да се насладите на красотите й в нейната страничка във фейсбук Тортите в сладкия свят на Ани.

Долният етаж беше с диаметър 19 см и височина 14 см, а горният – 16 на 10 см. Общо изпекох 3 блата, като използвах отново рецептата на Великденската торта с леки промени – в единия добавих смлени бадеми, бадемова есенция и малко какао за потъмняване на цвета.

Ваниловите блатове станаха едни пухкави, пухкави, големи, широки. Уж по-леки и приятни, но много се чупеха като ги навивах. Бадемовите пък бяха по-сбити, жилави, огъваха се перфектно, но се притеснявах да не останат сухи и неприятни за ядене. Сиропирах ги повече и всичко беше наред. Общо взето двата етажа бяха коренно различни и като вкусове, и като визия. 🙂 Другият път по-добре. И може би еднакви.

Този път блатовете бяха с размери 34 см на 28 см. Извинявам се, че нямам една свястна снимка на разрязаната торта, но снимах в еуфорията и така и не се стигна до официална фотосесия на творението ми. Снимка малко по-нататък в публикацията.

Също така да не ви прави впечатление, че тортата се „поти“ – беше доста време извън хладилника.

Декорирането!

Ще започна с декорирането като по-интересния, динамичен и много драматичен процес.

Определено покриването на тортата с фондан или както е по-известно като поставянето на чаршафа ми е най-голямата драма. Мога да правя всеки ден торти и да ги украсявам, ако някой друг е съгласен да идва и да го мята този чаршаф! Естествено не се разминах без леко накъсване в долната част на блата и всъщност умишлено го скъсах, защото имах толкова много излишен фондан на плисета около тортата, че можех да покрия още една хаха. Гледам, гледам клповете в YouTube и уж попивам и опитвам, но не и не! Добре, че са малките детайли после да прикрият положението – защо мислите, че някои цветя имат толкова много листа. 🙂

Отдавна имах визия за тортата в главата си, но беше малко „блърната“ визията. Хем ми бяха ясни нещата, хем не знаех до последно как ще се случат. И така…

Първи етаж – цветя с името на най-прекрасната.

Направени са на принципа на полата на китайското ми момиченце, но съм използвала различни размери формички. Буквичките ми взеха здравето също и трябваше някои от тях да ги правя втори път… в 4-5 ч сутринта. Използвала съм златист маркер (неядлив) за повече драматизъм хехе. Цветята на „гърба“ на тортата са направени с наслагване на къдрави кръгчета също. Зелената трева скрива перфектно неперфектната основа на тортата и е направена като воалите на Великденската торта.

Втори етаж – пеперуди, пеперуди!

Преди да достигна до този краен вид на тортата в съзнанието си, имах много варианти за торта с пеперуди. Обмислях едно нашествие на пеперуди, които да покрият целия блат, но щеше да е прекалено в комбинация с първия блат. До последно не знаех как тези пеперуди ще кацнат на тази торта, но нали казват неволята учи. В моя случай беше липсата на време, както и нуждата да покрия тук-там дефектите по чаршафа на втория етаж. И така стигнах до пеперудената фиеста в левия и десния край на тортата, за да може в средата малката балерина да си опъне краченцата.

На върха на тортата – задължителната единица и една балерина, „родена“ в последния момент.

Имах няколко варианта за единица и накрая просто грабнах единия. Честно казано нямах идея как се закрепят и дали ще изсъхнат достатъчно, за да стоят добре на тортата, но нещата се получиха добре. Първата единица в жълто беше от марципан, не ми хареса обаче как (не) съхне и веднага направих две от фондан и ги боцнах с по една клечка за зъби, да си съхнат така.
 
снимки от творческия процес 🙂

Към този момент освен единица и пеперуди не предвиждах нищо друго. Когато споделих със съседката си подаръка ми за малката Тифани – фигурката на малкото китайско момиченце за нейната торта, тя възкликна „Представям си за тортата на Мария какви красоти ще направиш!“, а аз като ученичка започнах да се оправдавам, че няма да правя нещо подобно. Тогава моите априлски приятелки по съдба и отглеждане на деца показаха техните торти с красиви момиченца на върха и бях повече от впечатлена, но все още не знаех, че ще ми се случи и на мен. Реших, че моето момиченце заслужава да има на първата си торта една балеринка и направих ето това. Но не виждах как ще ги позиционирам заедно, затова след няколко дни, разбирайте в последния момент, се заех да направя тази малка балерина. Идеята ме намери сама в най-подходящия момент, както се случва винаги с добрите идеи. От разглеждане на парти снимки в нета и стигнах до тази малка кокона, опънала висящи краченца от върха на тортата, и си казах „Това е нашето момиче!“ 🙂 За съжаление нямах достатъчно време и така балеринката се получи несъразмерна – един чифт крака се счупиха в последния момент, свърши ми телесния цвят и трябваше от количеството отделено за ръце да направя и втори чифт крака. Драма, драма! 🙂

И тъй като се отплеснах много в детайли, размисли и среднощни страсти, ще спра дотук, защото пак стана утре… а тази публикация я пиша вече от няколко дни и нощи.

Преминавам към рецептата и още малко снимки.

За ваниловия блат:

5 яйца

175 гр. захар

1 ч.л. екстракт от ванилия

щипка сол

200 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

Съответно направих двойна доза и изпекох два блата.

За бадемовия блат:

5 яйца

175 гр. захар

1 ч.л. екстракт от бадеми

щипка сол

200 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

2 с.л. ситно смлени бадеми

1 с.л. какао

 

Приготовление

На блата:

Яйцата, 6 с.л. вода, захарта, есенцията и солта се разбиват с миксер на най-висока степен за около 7 минути. Сместа става пенеста и пухкава.

Към яйчената смес се прибавя внимателно брашното (за бадемовия блат смесено с какаото и бадемите), като продължавате да бъркате с дървена лъжица или ръчна бъркалка.

В тавичка с приблизителни размери 30 на 40 см или сходни се слага хартия за печене и се изсипва тестото, след което се подравнява. Отново ще кажа, че при мен този път блатовете се получиха с размери 34 на 28 см, просто защото не разпръснах сместа из цялата тава.

Пече се на 180 градуса за 12 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна.

Готовият блат се изважда и се поставя върху влажна хавлиена кърпа, за да се отлепи по-лесно хартията и се навива на руло.

Когато се охлади напълно, се подравнява отстрани, ако има нужда, след което се реже на ленти. За първия етаж разрязох двата блата на по две ленти с размери 34 на 14 см. За втория етаж разрязох блата на три ленти с размери 34 на 9 см.

Съответно всеки етаж се прави като всяка лента се маже със съответния крем и спираловидно се подреждат. Преди да се намажат се пулверизират с хладко прясно мляко или сока от ананас.

Навих първата лента на руло и я поставих в центъра на подноса. Пак не изпекох кръгъл блат за основа. Но пък си направих сама подложката за втория блат, защото закупената беше твърде голяма. Скоро ще споделя среднощните си творчества в отделен пост. 🙂

Маже се следващата лента и се навива около първата.

След това тортата се стяга с ринг или се увива стегнато със свежо фолио.

Оставя се да престои няколко часа в хладилника, след това се измазва с маслен крем, оставя се отново в хладилника, докато стегне и се покрива с фондан или се измазва с крем и се декорира по желание.

На първата снимка може да видите най-добрия ми приятел тези дни – рулетката, следва как се навиват лентите и накрая обгърната отвсякъде и стегната със свежо фолио тортичка.

Стигаме и до кремовете.

Карамеления крем го адаптирах от карамелената торта на Димитрана.

Кремът с ананас е по рецепта на Ани и много й благодаря за детайлното обяснение, както и за съвета за киселото мляко, тъй като ми е леко трудно да намеря заквасена сметана в Англия. 🙂 Количеството беше повече от колкото ми беше необходимо, но го хапнах това в повече хехе. И тъй като започнах тортоправенето посред нощ и вече бях в паника, че няма да имам достатъчно време, изобщо не прецених кои блатове с кой крем и започнах от втория етаж. Така накрая приключих с малък втори етаж, богат на крем, и голям първи етаж с нетолкова много крем. Рачешка му работа, хвърля се в боя без стратегия. 🙂

Карамелен крем

 250 г маскарпоне

250 мл течна, млечна сметана

400 г варено (карамелизирано) кондензирано мляко

1 пакетче прахообразен желатин на Dr.Oetker

Сметаната се разбива с миксер. След като се смесят добре до хомогенизиране, маскарпонето и карамелизираното кондензирано мляко се прибавят към разбитата сметана. Натопеният и набъбнал в студената вода желатин се втечнява на слаб огън и се добавя с внимателно разбъркване към крема. Полученият крем се оставя да стегне малко в хладилника и след това се пристъпва към намазването и навиването на блатовете.

Ананасов крем:

300 г ананас от консерва

300 мл течна, млечна сметана

300 мл заквасена сметана или високомаслено кисело мляко (Greek Style в моя случай)

4-5 с.л. захар

2 пакетчета прахообразен желатин на Dr.Oetker

Ананасът се изцежда хубаво (на стайна температура), след което се пасира. Ако отдели течност в последствие, го изцедете отново много внимателно.

Към киселото мляко се слага захарта и се оставя да се разтопи. Може периодично да разбърквате лекичко.

Сметаната се разбива с миксера.

Разтварят се два желатина в 100 мл вода и след като са набъбнали добре, се втечняват на водна баня или в микровълновата печка.

Желатинът се добавя към ананаса, а сместа след това се изсипва при киселото мляко.

Накрая се добавя сметаната и се разбърква добре.

Оставя се да стегне в хладилника за няколко часа, след което се пристъпва към пулверизирането на блатовете със сока от ананаса и намазването им с крем. Аз сложих и парченца ананас.

Масления крем:

125 г меко масло

1 ч.л. екстракт от ванилия

250 г пудра захар

2.с.л. прясно мляко

С миксер се разбива мекото масло заедно с ванилията и постепенно се прибавя пудрата захар.

Когато захарта е напълно разтворена, се добавя прясното мляко и се разбива до пухкава и хомогенна смес.

Ако полученият крем е много гъст, се добавя още мляко. Ако е много течен, се добавя още пудра захар.

Измазва се хубаво тортата, като се запълват всякакви неравности, дупки и други катастрофи и се оставя да стегне в хладилника, преди да пристъпите към най-вълнуващата част – декорирането, с което започнах.

Първи етаж чака да бъде измазван, а вторият вече пее „Тази вечер аз съм хубава, защото съм измазана с крем, само с крееем…“

Ето ги и неприлично грозните снимки на разреза на тортата.

Пфууу, готово.

Тортата е отдавна изядена и познайте какво ми коства да пиша за нея и да гледам снимките – едвам се удържам да не направя една кратка екскурзия до хладилника!

Хайде със здраве и скоро пак ще се включа да разкажа драматичните ми отношения с други тестени продукти – питките.

А сега ви каня на нашето цветно-пеперудено парти!

Диди

13 thoughts on “Първата торта за първия рожден ден

  1. Диди, да ви е жива и здрава рожденничката! Пожелавам й щастливо и безгрижно детство! Теб те аплодирам с две ръце и от сърце! Това парти е невероятно! Приказка! Тортата е толкова нежна и красива! Благодаря ти за идеите, които сподели с проблема в краищата на „чаршафа“, харесах си и идеята за пеперудките на сандвичите, досега винаги излишните сиренца ми оставаха неизползвани, а така, както ти си ги употребила е много оригинално! С голямо удоволствие прочетох всичко написано, а с още по-голямо разгледах и снимките! Поздравявам те, Диди!

    • Кенди, благодаря за милите думи! На мен ми беше много приятно да се занимавам с това и още повече ме радват вашите коментари! Радвам се също, ако съм намалила излишъка на сиренцата 🙂

  2. Прекрасна торта от една невероятна майка за слънцето на живота и !
    Изчетох всеки ред, погълнах жадно всяка твоя емоция, насладих се истински на резултата от усилията ти!
    Да сте живи и здрави всички и радостта да е все в дома ви!

    • Благодаря ти, Вили! Трогната съм от думите ти! Добре, че писах всичко това няколко дни по-късно, иначе какви емоции още щях да споделя от последната нощ, направо не са за публично достояние 🙂

  3. Споделям горните две мнения и само ще добавя: възхищавам се на това което правиш и най-много за това, че отделяш време да го споделиш!

    • Мерси, Поли! :* Съжалявам, че времето става все по-малко и липсата на компютър тотално ме убива. А имам още много да пиша и показвам! Не че са кой знае какво, но когато човек се сблъсква сам с нещата и намира решения, после иска да сподели тактиките си 🙂 Дано да съм полезна!

  4. Да ти е жива и здрава малката принцеса! Пожелавам и много безгрижно детство, смях и незабравими спомени! Сигурна съм, че тортата ще остане завинаги един такъв спомен и за теб и са нея, защото е съвсем първата ви 🙂
    Страхотна е! Много цветна и пълна с настроение! Поздрави и хубав ден от мен!

    • Благодаря ти, Габи, за милите пожелания и думи! Поздрави и мерси, че намина! Много ми е трудно да ви следя в blogspot за съжаление и ви посещавам рядко 😦

  5. Диди, разкошна първа торта, за прекрасно малко момиченце, за чудесен първи рожден ден! Благодаря за милите думи! 🙂 Справила си се перфектно и с украсата и с вкусовете на тортата!

  6. Леле Диди!!! Някъде съм я проспала тази публикация :((( Срам!
    Страхотна торта! Страхотна декорация, много съм впечатлена! Невероятно добре си се справила!

  7. Pingback: 2012 in review « DiDi-licious

Вашият коментар